Есова къща – Самоков

Есовата къща е една от старите самоковски къщи, свързани с историята на Самоковската графична база. Самата база е създадена през 1973 г. и постепенно се утвърждава като място за работа и срещи на художници.

През 1980 г. общината предоставя за нуждите на базата Босевата и Есовата къща, които са приспособени за художествена дейност при запазване на автентичния им облик. След реституцията на Босевата къща през 1999 г. дейността на Графичната база е съсредоточена в Есовата къща. През 2007 г. сградата е основно обновена, а в двора е оформена малка галерия за изложби и културни прояви.

Изрезки от време… и спомени

Васил Чакъров за първите години на Самоковската графична база

„Преди 30 г. в Самоков имаше духовен ден. Парцелът зад големия магазин /ГУМ/ се мокреше бавно. Мястото беше троши керемидки, камъчета и хубави тръни. Добръмча някакъв камион, претоварен с дъски и летви… Слезе З. Йончев, каза откъде идва и започна разтоварването. Това беше първата копка. Тука през април 1973 г. /за откриването на базата/ щеше да има много гости. Щеше да мирише на самоковски зелник.“

„Продълговата барака стъпи здраво. Вътре: работилница, две стаи, канцелария с бял телефон и метла, и лопатка. Нямаше конкурс за домакин. Никой не можеше да се състезава с бай Борис Филчев. Тоя бивш фелтфебел тука се чувстваше като генерал. Посрещаше – изпращаше художниците с китка здравец. Купуваше им билети за рейса. Носеше парцали от шивачите за работата. По едно време имаше даже държавно колело. Пееше хубаво.“

„Разхубави се базата. Маркучът бълбукаше из тревата. Бараката – обиколена с чисти плочи. Навсякъде здравец, цветя и бъдещи дървета. А покрай улицата – бели ружи, нежни ружи…“

„Литографският камък е капризен. Той е внесен, скъп, защото е варовик. Литографският камък не разговаря с другите камъни. Той може даже да бъде болен… специалистите знаят кога. В двора зад бараката имаше навес, под който се триеше литокамъкът. Лятно време беше хубаво, сенчесто. Но зимата – студ, студ.“

„Бараката гълташе голямо количество електричество, защото тук се рисуваше и денонощно. После „талантливите стъпки“, т.е. авторът, обикаляха нервно около машината като пред родилно. Гого бавно отлепяше влажния лист от матрицата. Очите на автора ставаха по-големи, закръглени…“

„Минаха години и базата бе преместена при Митрополитската църква. Вече имаше повече от всичко. /И от пиле мляко/. Асансьор вдигаше камъните на II етаж за печат… Имаше парно… Имаше отпечатъци: литография, суха игла, офорт, линорез, дърворезба и др. графични техники. Имаше две отделни машини. Имаше две отделни къщи, имаше въздух от XIX в.“

„Тук е най-старата база в България, най-хубавата, най-плодовитата.“

​