Исторически музей – Самоков
История на музея
През 1936 г. музеят е утвърден с правилник от Министерство на просвещението. Под вещото ръководство на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски през 1938 г. е организирана първата етнографска изложба, а през 1940 г. е построена музейната сграда по проект на арх. Ю. Юрданов. Това е първата сграда в България, проектирана за музей. Музейните фондове се комплектоват с емблематични творби на самоковските зографи – икони и щампи; с произведения на художествените занаяти; с документи, фотографии, съвременно изкуство, находки от археологически разкопки.
От 1957 г. музеят има постоянна експозиция. Създаването на музейната институция в Самоков дължим на художниците Наум Хаджимладенов, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, проф. Васил Захариев, Слави Генев, Георги Белстойнев и на многобройните дарители. Постоянната експозиция беше обновена през 2007 г. след основно ремонтиране вътрешността на сградата на музея.
Архивни фотографии от ранната музейна експозиция, представящи подредбата на етнографски, художествени и исторически материали.
Музейни експозиции
Постоянната експозиция на Исторически музей – Самоков проследява развитието на града като важен железодобивен, занаятчийски, просветен и художествен център. Чрез археологически находки, предмети от традиционния бит, произведения на изкуството, документи, фотографии и печатни издания тя разказва за стопанския и културния живот на Самоков през вековете.
Един от основните акценти е традиционният железодобив, с който е свързано и името на града. Археологически находки свидетелстват за хилядолетни металургични традиции, а действащи макети на съоръжението за топене на желязо – видня, и на механичния чук самоков представят технологията на старото железарство.
Значително място е отделено на занаятите и стопанския живот през Възраждането. Представени са абаджийство, златарство, грънчарство и медникарство чрез характерни изделия и инструментариум. Особено интересен е редкият занаят за обработка на полускъпоценни камъни по антични образци, известен като антикарство.
През XVIII и XIX век Самоков привлича майстори и заселници от различни краища. Бусинските грънчари изработват съдове с характерни названия – крондири, павурчета, паници и оцетници, а медникарството е представено чрез ибрици, сахани, синии, мангали и други изделия. Любопитно свидетелство за стопанското развитие на града е и съществуването през XIX век на стъкларска фабрика, в която работят майстори от Карлсбад – днешни Карлови Вари в Чехия.
Експозицията представя и домашното производство и традиционния бит. В самоковските къщи жените и девойките обработват вълна и тъкат платове от памук, лен и коприна както за нуждите на семейството, така и за пазара. Облеклото от XIX и началото на XX век е показано чрез искровски шевици и носии, характерни за различни селища в Самоковско.
Наред със селската традиционна култура е представена и градската среда и модернизацията на Самоков. Дамски костюми по европейска мода от втората половина на XIX век, вносни часовници, ръкоделия и други предмети свидетелстват за промените в начина на живот през периода на най-значителния икономически и културен разцвет на града.
Особено място заема ролята на Самоков като просветен и книжовен център на Българското възраждане. В музея се съхраняват свидетелства за първата българска печатница на Никола Карастоянов, основана през 1828 г., и за първото българско списание „Любословие“, издавано от Константин Фотинов от 1844 г. Правилникът на Самоковското мъжко училище от 1861 г., оригинален екземпляр на „Рибния буквар“, както и фотографии на учители и ученици разказват за значението на града като един от големите просветни центрове през Възраждането.
Самоковска художествена школа
Сред най-ценните части на музейната експозиция е представянето на Самоковската художествена школа. Богатата колекция от икони проследява творчеството на поколения самоковски зографи, чиито произведения се срещат в храмове и манастири из целия Балкански полуостров.
Представени са творби на основателя на школата Христо Димитров, на неговите синове Димитър Зограф и Захарий Зограф, както и на Никола Образописов, Васил Попрадойков и други представители на самоковската живописна традиция.
Важен акцент са възрожденските портрети и автопортрети, свързани с имената на Иван Иконописец, Никола Образописов и Станислав Доспевски. Зографски инструментариум, бои и четки, рисунки, копирки и лични вещи допълват разказа за художествения процес и за разцвета на православното изкуство в Самоков през Възраждането.
Директори на музея
Наум Хаджимладенов
директор на Исторически музей – Самоков през 1931–1936 г.
Христо Йончев-Крискарец
директор на Исторически музей – Самоков през 1936–1949 г.
Слави Генев
директор на Исторически музей – Самоков през 1949–1958 г.
Донка Белстойнева
директор на Исторически музей – Самоков през 1958–1973 г.
Тодор Вълчев
директор на Исторически музей – Самоков през 1973–1991 г.
Димитър Балабанов
директор на Исторически музей – Самоков през 1991–2006 г.
Нина Христовска
директор на Исторически музей – Самоков през 2006–2014 г.
Пространство за временни изложби и образователни дейности
Посетителският център допълва постоянната експозиция с временни и тематични изложби, образователни програми, мултимедийни презентации, лекции и кинолектории.
ПОСЕТЕТЕ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - САМОКОВ
АДРЕС И КОНТАКТИ
Телефон: 0722 6 66 00
E-mail: museum@samokov.bg
РАБОТНО ВРЕМЕ
Вторник – събота; 08:30-12:00 и 13:00-17:30
За посещения и беседи е необходима предварителна заявка в Исторически музей – Самоков:
Цени
Един обект
Възрастни и студенти — 3.07€ /6,00 лв.
Ученици и пенсионери —2.05€ /4,00 лв.
Деца до 6 години и хора с увреждания — безплатно